Цветове (поезия от The Phantom of the Opera)

Цветните хора

Високо в небето сред розови облаци
се крие народа на цветните хора,
приличат на нас далечните сродници,
но близки са само със Бога Природа.

Отварят очи с молитва към утрото,
закусват сълзички от нашия свят
и тъй осъзнават всичко зад чутото,
което ни кара да се чувстваме в ад.

Живеят във крепост от слънчеви мисли,
в която се влиза без вход и врата,
и пишат със ноти по празните листи,
които се губят, щом свърши мига.

Високо в небето са малките хора,
защото не вярват във края на днес,
а ние сме долу със нашата злоба
и даже на брата не казваме ” Влез!”

Сънят на мечките

Много болка във мене се крие
като просяк от хорски очи
и сърцето ми призрачно вие:
кой си ти, кой си ти, кой си ти?

Лоша дума подхвърлило времето
за приятел от негов другар,
а за мен са вината и бремето:
замълчал, замълчал, замълчал.

Цяла вечност на пътя на робството,
вярващ мир, че покой ще роди;
изоставил и себе си с родството,
пак сгреши, пак сгреши, пак сгреши!

Днес стоя със народа да пия
за това, що били сме преди,
а ми идва аз сам да се бия,
че се спи, че се спи, че се спи…

Дванадесет часът

Дванадесет часът на страховете -
стрелките преброяват сякаш нас,
нощта ни плаши, казвайки: "Заспете,
но ще събудя който искам аз!”

Измамна дрямка бавно ни наляга,
умората ни стисва за врата,
леглото сякаш почва да пропада
и се разтваря в капка тишина.

Започват танц със призраци стените,
показват ни във всеки сторен грях
и истината виждаме в лъжите,
кошмарът не признава звезден прах.

Дванадесет часът - да се замислим:
“Дали усмихнах някой този ден,
без срам ли легнах само с мисли чисти,
че утре може и да е без мен?”

Къде е тишината?

Дъждовен ден в очите сини,

душата в пламъци гори,

къде са планините диви

и волни моите мечти?

Красивото изчезва бързо,

природата се умори,

макар че още й е тъжно

за някогашните гори.

Изчезват тучните поляни

със мириса си на цветя,

пчеличките и дните млади,

щурецът също с песента.

Къде ли вече ще се къпят

калинките във утринта

и птиците къде ще мътят

при тоз недостиг на дърва?

Боли сърцето от миражи,

чрез химия ми е сънят,

отровен съм от идеали,

които нивга не разбрах.

До звездите (от Русенска опера)

Денят ви е сцена, а вие - звезди,

в които човекът да търси утеха,

родени да сгрявате наште души,

о, вий гласове не от тази планета!

Когато запейте, светът се върти

от чувствата в нас подобно декори

и вече не можем да бъдем сами

без вашто изкуство сред наште неволи.

За кратко сме всички с душа на един -

различни професии, вплетени в цяло,

ту птици във полет, ту роби на Рим,

но хора щастливи, че виждат във бяло.

И черното чезне дълбоко във нас,

а смисълът идва за кратко в очите,

привлечен от вашата огнена страст,

що хората праща в света на мечтите.

Бъдете щастливи и светла съдба

ви дават сърцата ни, пълни със вярност,

а с туй - и букети от свежи цветя,

дошли от душата към вас с благодарност!