Преводи на Angel of Music

Музиката на нощта - Чарлз Харт & Ричард Стилгоу

Тихо здрачът в теб сега нахлува,
във ума фантазии рисува.
Плахо сетивата предават се на мрака...

Нежно, леко пада нощ вълшебна,
чуй я, виж я – чувствена, неземна.
Лик ти извърни от измамните лъчи,
изгаси светлика леден на деня
и слушай музиката на нощта!
Затвори ти очи и със съня литни,
забрави вчерашния си живот!
Затвори ти очи, дух извиси,
заживей както никога преди!
Ловко, бързо песента те грабва,
в чувства, в мисли тайно се прокрадва.
Разума приспи, на страстта се покори
и не се плаши от тази тъмнина,
а следвай музиката на нощта!
Към нов свят със мечтите си без страх тръгни,
остави спомените стари тук!
Отправи дух към ярките звезди,
само тъй ще бъдеш моя ти!
Плавно, бавно теб нощта обгръща,
с длани, с поглед жадно те поглъща.
Сън ще те плени, мрака в теб ще подчини
пак на музиката моя на мощта –
мощта на музиката на нощта!

.....
Само ти ще й дадеш крила,
пей за музиката на нощта!

На А.П. Керн - А.С. Пушкин

.

Аз помня онзи миг вълшебен:
пред мен изплува твоят лик –
видение от сън неземен,
на красотата образ жив.

Сред мъки, в хаос безнадежден,
терзан от шумна суета,
припомнях си гласа ти нежен
и милите черти в съня.

На дните вятърът метежен
разпръсна прежните мечти:
забравих аз гласа ти нежен
и твойте ангелски черти.

Безшумно, в мрачно заточение
течеше празният живот
край мен без бог, без вдъхновение,
без смях, без сълзи, без любов.

Но свърши се кошмарът леден:
отново зърнах твоя лик –
видение от сън неземен,
на красотата образ жив.

Душата ми обзе вълнение
и заживяха нов живот
у мен и бог, и вдъхновение,
и смях, и сълзи, и любов.

Не наранява истинската обич - Ленърд Коен

.

Тъй както белег нивга не оставя
мъглата върху черните поля,
тъй тялото ми твоето ще гали
без да остави върху теб следа.
През тъмните прозорци се промъкват
децата вътре и излизат пак
като стрели изстреляни наслуки.
Като вериги, плетени от сняг,
не наранява истинската обич,
щом двама слеем във едно души,
и във прегръдките си се разтворим
като звезди сред слънчеви лъчи.
Тъй както си почива лист откъснат
на вятъра на силните крила,
тъй ти глава на скута ми отпускаш,
а аз ръка – на твоята коса.
И както нощите, що не умират,
дори луната да не свети веч,
сърцата наши не ще спрат да бият
дори един от нас да е далеч.

Къща на скалата - Луис МакНийс

Там вътре – задушлива миризма на газениче.
Отвън – блещукащ фар над необятното море.
Там вътре – вой на вятър. Отвън – самият вятър.
Там вътре – ключ изгубен и заключено сърце.

Отвън – мраз, празнота, сирена. Там вътре – мъж,
открил със болка, че в тялото му вледенява се кръвта,
а слепите стрелки се движат все по-шумно и по-бързо.
Отвън – бъбриви приливи, под взора на смълчаната луна.

Там вътре – родово проклятие ведно с благословия.
Безкрайна пустош под безкрайния небесен свод – отвън.
Там вътре – мъж, преследващ упорито свойте цели,
несвързано на себе си говори в неспокоен сън.

На Мери - Лорд Байрон
(при получаване на портрета й)

Туй бледо копие на прелестите твои
(макар шедьовър в тленното изкуство)
страха, сковал сърцето ми, във миг прогони
и за живот пробуди всяко чувство.

Аз виждам, ето тука, тез къдрици златни,
що сипят се по белия ти лоб,
и устните, зарад които безвъзвратно
превърнах се на Красотата в роб.

A тук – о, не! онез очи съзирам,
в които на небето синьото пламти
по начин, който никой във всемира
не притежава дарбата да претвори.

И уж цветът е същият, а не откривам
във погледа ти нежните лъчи
и нийде блясъка лазурен не намирам
на лунен сърп сред морските вълни.

О, сладко копие, макар и без душа
и сетива, за мене пò си ценно ти
от всяка друга жива форма на света
освен онази, дето теб ми подари.

До моето сърце те сложи близо тя,
изпълнена със страх и със печал,
без да съзнава всъщност, че над мен властта
ликът й веч отдавна е вземал.

Утеха ще ми носи той във бурни дни,
ще ме спасява в миговете на позор,
а в сетния ми час от моите очи
ще отнесе последния ми нежен взор.