Вълшебството в нас

Вълшебството в нас
Angel of Music и Vesselin

Нощта къдрици тъмни разпилява,
наметнала воал от тишина,
и песен заклинание запява
за времето на цветната дъга.
Луната с пръсти сребърни изплита
вълшебен стих от падащи звезди
и със искрица от магия скрита
запалва огън в спящите души.
Брегът в прегръдката на морска пяна
сънува сън за утрешния ден,
когато слънце пак ще го огрява,
а мракът няма да е сътворен.
Зефирът чудни приказки разказва
за разцъфтели пролетни цветя
и нежно сините вълни погалва,
за да танцуват чак до сутринта.
А ние с теб с притихнали сърца
се радваме на приказния час
и, вдишвайки поредната мечта,
откриваме вълшебството във нас.

Огледален

Остаряло лице, от къде те познавам,

във теб има нещо далечно красиво,

което съм искал, дори обожавал,

но твърде различно, не толкова сиво.

Чертите ти – остри, а устните – свежи,

с по-стегната кожа и цвят във очите,

сърцето тъгува по чужди копнежи

в света на покоя, отминал със дните.

Кривиш се насреща, изглеждаш зловещо,

подобно дърво сред горяща гора,

създаден за огрев на време човешко,

поредната купчина прах след смъртта.

И днес пак ме мразиш, тъй както и вчера,

обиждайки краля, че носи глава,

нов образ, кажи ми, къде да намеря

за теб, огледално чуплива душа!

Парк "Живот"

Приятно е да се разходиш в парк „Живот”,

да се огледаш мислено в стъклата,

да видиш себе си през погледа на Бог –

прашинка само скрита сред тълпата.

Да си побъбриш с пушека край своя дом,

да ти разкаже как е трафикът в града,

а ти да кашляш, но да правиш пак поклон,

приел, че всичко е нормално на света.

На нов строеж усмивка нежна да дариш,

когато църква там преди стоеше,

да замълчиш, когато искаш да крещиш

и да забравиш как до вчера спеше.

В дърво да видиш просто дим в комините,

на нищо да не виждаш красотата,

с досада да поглеждаш към роднините

и да пресмяташ всичко по цената.

Приятно е да се разходиш в парка „Ров”,

а всичко в него вече да го няма,

за бъдеще велико тъй ще си готов –

тоз, който люби, той единствен страда.

Величие

Огледай се, величие,
във срокове и време,
недей лежа на лаври от мъртвите души,
че теб те има само,
додето злото дреме,
и, щом си сътворено,
за спомен също си.
Предложи на поета
по шепа звезден прах,
наивника се сбръчка,
но я прие за срам
и ето днес със болка
плати за своя грях,
за славната си клетка,
в която влезе сам.
Подхвърли също дарба
в ковашките души
и в техните подкови
те вложиха сърце,
късмет не им донесе,
по-скоро ги рани,
днес вече от машини
металa се кове.
Със чистата си мисъл
към чуждите идеи
ще спра да обожавам
фалшиви красоти
и смисъл ще намеря,
дори за да възпея
как плюя във лицето
на гордост със цени.
И ето пак стихът ми
по-умен е от мен,
а аз съм го написал,
но как – и аз не знам;
поредното стъпало
към следващия ден
съдбата подиграва
със думата “голям”.

"Цветове"от The Phantom of the Opera

Kyle XY
Vesselin & Angel of Music

Стига вече ни хранят с боклуци,
за душата са нужни звезди
и магия красива от звуци,
за да стигнем небето с очи.

Аз съм клонинг и ти може би си
и свободни сме само в съня,
но дори с програмирани мисли
пак си струва да видим деня.

Всяко чувство е важно в живота,
всеки избор ни прави човек
и, макар да сме никой в потока,
аз пак искам да дишам до теб.

Няма нищо по-мило от хора,
що рисуват усмивка със глас
и се борят със нашата злоба
добротата, откривайки в нас,

затова нека Кайл да запазим,
па макар и екранна лъжа,
че без него, каквото да правим,
пуст и тъжен ще бъде света.

Най-красивият ми стих

Пред мен е най-красивият ми стих,
донесен ми в подарък от съдбата
с реалността, в която сам се скрих,
за да ни слива във едно ръката.

Със теб ще дирим цветове в дъгата,
ще бъдем в снимката на този свят,
летейки, ще се губим в небесата
и ще сме цяло, без да търсим враг.

Аз ще се крия, ти ще ме откриваш,
аз ще те паля, ти ще ме гориш,
в съня ще бъда нощем, щом заспиваш,
но винаги за мене ще цъфтиш.

Ще бъда пролет, ти ще бъдеш зима,
ще ставаш юни, аз ще ставам март,
но ще ни свързва общата ни рима
и, щом е нужно, ще се пишем пак.

Пред мен е най-красивият ми стих,
изпратен ми в подарък от съдбата,
но той ли - мен, аз - него ли открих,
че вече сам е страшно за душата.


ЧНГ 2009

Честита ни Нова година,
дано е щастлива за нас,
че девет е цифра красива,
щом иде с дванайстия час.

Дано тя дари ни с усмивки,
със много мечтана любов,
та дните да станат по-пивки
на всеки за обич готов.

Човек във човек да се вгледа,
да стисне ръката му с жар
и сам да прозре без беседа,
че чувства се вземат от дал.

Приятели нека сме всички,
сърцата ни с глас да творят,
та тъй да не сме безразлични,
към тез, що самотни днес спят.

Честита ни Нова година,
дано е прекрасна за нас
и нека сезонно я има
надеждата както в тоз час!


По "Котки" на А.Л. Уебър

Kой нощем събужда квартала,
в бунището кой все крещи,
облечен кой веч е със слава
да бъде звезда за звезди?!

Кой пее, когато не искаш,
и хвърля сърцето в екстаз,
кой сънено вечер сам стискаш,
щом в мрака тъгува на глас?!

Кой вижда във кражбата смисъл
и мисли че с туй е герой
и гордо се чувства орисан
да смята килера ти свой?!

Кой влака с усмивка командва
и мишките плаши навред,
кой дамите мило поканва
с „Госпожо, какъв тоалет!"

Кой има си име различно,
единствено в целия свят,
защото не може с безлично
духът му да бъде богат?!

Кой може да пипне безкрая,
да стигне мечтания рай
без нужда от „Служа" и „Зная"
и пак да е весел до край.

Кой с хората в мир веч живее,
а те го даряват с любов
кой в твоя дом някъде грее
и все за игри е готов.

„Кой?" може би вече се сещаш
навярно спи в твойте крака
и чака паничка гореща
със обич от твойта ръка.


Защо?

Момичета влюбени, защо си отивате,
добрите момчета, какво са без вас,
в самотните нощи, сами ли ще скитате,
сред своето его и късния час?

В сърцата ви черни намирате бъдеще,
с пороците грозни издигате рай,
обичате тези срамът ви предлагащи,
зарили глава в неизбежния край.

А имаше време, изпълнено с чувство,
за дружбата място под светло небе,
в което “любов” бе изящно изкуство -
картина от страсти във цветно море.

Сега си отивате, но ний ще тъгуваме,
запазили топлия спомен във нас,
и само във мислите пак ще целуваме,
тез устни прекрасни, дарени за власт.