Вълшебството в нас

Вълшебството в нас
Angel of Music и Vesselin

Нощта къдрици тъмни разпилява,
наметнала воал от тишина,
и песен заклинание запява
за времето на цветната дъга.
Луната с пръсти сребърни изплита
вълшебен стих от падащи звезди
и със искрица от магия скрита
запалва огън в спящите души.
Брегът в прегръдката на морска пяна
сънува сън за утрешния ден,
когато слънце пак ще го огрява,
а мракът няма да е сътворен.
Зефирът чудни приказки разказва
за разцъфтели пролетни цветя
и нежно сините вълни погалва,
за да танцуват чак до сутринта.
А ние с теб с притихнали сърца
се радваме на приказния час
и, вдишвайки поредната мечта,
откриваме вълшебството във нас.

Огледален

Остаряло лице, от къде те познавам,

във теб има нещо далечно красиво,

което съм искал, дори обожавал,

но твърде различно, не толкова сиво.

Чертите ти – остри, а устните – свежи,

с по-стегната кожа и цвят във очите,

сърцето тъгува по чужди копнежи

в света на покоя, отминал със дните.

Кривиш се насреща, изглеждаш зловещо,

подобно дърво сред горяща гора,

създаден за огрев на време човешко,

поредната купчина прах след смъртта.

И днес пак ме мразиш, тъй както и вчера,

обиждайки краля, че носи глава,

нов образ, кажи ми, къде да намеря

за теб, огледално чуплива душа!