Приятно е да се разходиш в парк „Живот”,
да се огледаш мислено в стъклата,
да видиш себе си през погледа на Бог –
прашинка само скрита сред тълпата.
Да си побъбриш с пушека край своя дом,
да ти разкаже как е трафикът в града,
а ти да кашляш, но да правиш пак поклон,
приел, че всичко е нормално на света.
На нов строеж усмивка нежна да дариш,
когато църква там преди стоеше,
да замълчиш, когато искаш да крещиш
и да забравиш как до вчера спеше.
В дърво да видиш просто дим в комините,
на нищо да не виждаш красотата,
с досада да поглеждаш към роднините
и да пресмяташ всичко по цената.
Приятно е да се разходиш в парка „Ров”,
а всичко в него вече да го няма,
за бъдеще велико тъй ще си готов –
тоз, който люби, той единствен страда.
