Редове - Пърси Биш Шели
Щом пръсне се фенерът на парчета,
във прах се задушава светлината.
Щом с облаци забули се небето,
повяхва красотата на дъгата.
Щом на лютнята струните се скъсат,
от трелите им спомен не остава.
Щом устните веднъж замлъкнат,
гласът любим потъва във забрава.
И както звуци и лъчи умират,
щом счупят се фенерът и лютнята,
тъй и сърцето свойта песен спира,
когато онемяла е душата,
и само тъжни вопли то надава
като на вятър воя сред порутен дом
или рева свиреп на морска пяна -
за клетия удавник погребален гонг.
Щом две сърца врекат се в обич свята,
по-силното забравя първо любовта,
а другото остава да се мята
във ада на бездънната си самота.
Любов, защо ти, дето вечно жалиш,
че сме били тъй крехки всички хора,
от нас най-крехките без милост правиш
свой пристан, дом и после – смъртен одър?
Безумната им ярост ще те грабне
със силата на ураган вбесен,
а разумът им с тебе ще се гаври
като измамно слънце в зимен ден.
Гнездото ти ще рухне във пръстта
и ще останеш гола ти
за присмеха ехиден на света
сред сняг и ледени мъгли.
Пророк - А. С. Пушкин
От жажда на духа сломен,
се влачех в пясъците пусти
и ангел шестокрил над мен
на кръстопът един се спусна.
Със пръсти леки кат перце
докосна моето лице:
разкрих пророчески зеници
като изплашена орлица.
Ушите ми докосна той
и ги заля със звън и вой
и чух да тътнат небесата,
и ангелите да летят,
и морски твари да пълзят,
и сокът да тече в лозата.
Към мен наведе се във миг
и празнодумния език
изтръгна – и лукав, и грешен,
и жило мъдро на змия
захвърли в моята уста
с десница, в кръв що цяла беше.
Разсече моите гърди,
сърцето трепкащо извади
и въглен пръскащ огън жив
в отвора зейнал там постави.
Лежах кат труп безжизнен аз
и въззова ме Божи глас:
„Стани, пророк! Виж, чуй отново
и мойта воля изпълни:
по суша и вода със слово
човешките сърца гори!"
Христос воскресе! - Д. Мережковски
„Христос воскресе” пеят в храма,
но моята душа мълчи,
във кръв земята е обляна
и този химн днес пред олтара
тъй оскърбително звучи.
Сред нас ако е Бог и вижда
какъв е славният ни век,
как братът брат си ненавижда
и как е принизен човек
и чува в таз обител свята
„Христос воскресе” да звучи,
как би ридал Той пред тълпата
с горчиви кървави сълзи!
„Христос воскресе” пеят в храма,
но моята душа мълчи,
във кръв земята е обляна
и този химн днес пред олтара
тъй оскърбително звучи.
Сред нас ако е Бог и вижда
какъв е славният ни век,
как братът брат си ненавижда
и как е принизен човек
и чува в таз обител свята
„Христос воскресе” да звучи,
как би ридал Той пред тълпата
с горчиви кървави сълзи!
Вечернице - Джон Клеър
Вечернице, стопи се светлината
и тихо пада нежната роса
кат бисерни сълзи върху цветята,
а раят сякаш диша в теб сега.
Вечернице, нощта край нас се спуска
тъй лекичко и плавно кат дете,
което гръд повдига и отпуска,
когато нощ с деня се преплете.
Вечернице, притворените пъпки
сънуват върху влажната трева,
отпиваща роса на малки глътки,
а раят слязъл е на таз земя.
Вечернице, лъчите ти прекрасни
блещукат в небосвода и шептят
на скитника, поел по друми прашни,
че боговете пак ще ни простят.
