четвъртък, 22 януари 2009 г.

"Цветове"от The Phantom of the Opera


Kyle XY
Vesselin & Angel of Music


Стига вече ни хранят с боклуци,
за душата са нужни звезди
и магия красива от звуци,
за да стигнем небето с очи.

Аз съм клонинг и ти може би си
и свободни сме само в съня,
но дори с програмирани мисли
пак си струва да видим деня.

Всяко чувство е важно в живота,
всеки избор ни прави човек
и, макар да сме никой в потока,
аз пак искам да дишам до теб.

Няма нищо по-мило от хора,
що рисуват усмивка със глас
и се борят със нашата злоба
добротата, откривайки в нас,

затова нека Кайл да запазим,
па макар и екранна лъжа,
че без него, каквото да правим,
пуст и тъжен ще бъде света.



Най-красивият ми стих

Пред мен е най-красивият ми стих,
донесен ми в подарък от съдбата
с реалността, в която сам се скрих,
за да ни слива във едно ръката.

Със теб ще дирим цветове в дъгата,
ще бъдем в снимката на този свят,
летейки, ще се губим в небесата
и ще сме цяло, без да търсим враг.

Аз ще се крия, ти ще ме откриваш,
аз ще те паля, ти ще ме гориш,
в съня ще бъда нощем, щом заспиваш,
но винаги за мене ще цъфтиш.

Ще бъда пролет, ти ще бъдеш зима,
ще ставаш юни, аз ще ставам март,
но ще ни свързва общата ни рима
и, щом е нужно, ще се пишем пак.

Пред мен е най-красивият ми стих,
изпратен ми в подарък от съдбата,
но той ли - мен, аз - него ли открих,
че вече сам е страшно за душата.


ЧНГ 2009

Честита ни Нова година,
дано е щастлива за нас,
че девет е цифра красива,
щом иде с дванайстия час.

Дано тя дари ни с усмивки,
със много мечтана любов,
та дните да станат по-пивки
на всеки за обич готов.

Човек във човек да се вгледа,
да стисне ръката му с жар
и сам да прозре без беседа,
че чувства се вземат от дал.

Приятели нека сме всички,
сърцата ни с глас да творят,
та тъй да не сме безразлични,
към тез, що самотни днес спят.

Честита ни Нова година,
дано е прекрасна за нас
и нека сезонно я има
надеждата както в тоз час!


По "Котки" на А.Л. Уебър

Kой нощем събужда квартала,
в бунището кой все крещи,
облечен кой веч е със слава
да бъде звезда за звезди?!

Кой пее, когато не искаш,
и хвърля сърцето в екстаз,
кой сънено вечер сам стискаш,
щом в мрака тъгува на глас?!

Кой вижда във кражбата смисъл
и мисли че с туй е герой
и гордо се чувства орисан
да смята килера ти свой?!

Кой влака с усмивка командва
и мишките плаши навред,
кой дамите мило поканва
с „Госпожо, какъв тоалет!"

Кой има си име различно,
единствено в целия свят,
защото не може с безлично
духът му да бъде богат?!

Кой може да пипне безкрая,
да стигне мечтания рай
без нужда от „Служа" и „Зная"
и пак да е весел до край.

Кой с хората в мир веч живее,
а те го даряват с любов
кой в твоя дом някъде грее
и все за игри е готов.

„Кой?" може би вече се сещаш
навярно спи в твойте крака
и чака паничка гореща
със обич от твойта ръка.


Защо?

Момичета влюбени, защо си отивате,
добрите момчета, какво са без вас,
в самотните нощи, сами ли ще скитате,
сред своето его и късния час?

В сърцата ви черни намирате бъдеще,
с пороците грозни издигате рай,
обичате тези срамът ви предлагащи,
зарили глава в неизбежния край.

А имаше време, изпълнено с чувство,
за дружбата място под светло небе,
в което “любов” бе изящно изкуство -
картина от страсти във цветно море.

Сега си отивате, но ний ще тъгуваме,
запазили топлия спомен във нас,
и само във мислите пак ще целуваме,
тез устни прекрасни, дарени за власт.