Големите надежди

Големите надежди не умряха,

животът пак е вятър и мъгла

за сенките, които оцеляха

във търсене на обич сред прахта.



Ненужното отново е на мода,

командва чрез вселенската печал

над търсещите смисъла от Бога,

защото нямат собствен идеал.



Часовник стар тиктака равномерно,

залъгва някой, че го чака път,

а всъщност се е спрял и безметежно

е в нищото, където няма плът.



Големите надежди не умряха,

най-малките родиха се от тях

и ето че за смисъл пак запяха

изгубените призраци от страх.