Величие

Огледай се, величие,
във срокове и време,
недей лежа на лаври от мъртвите души,
че теб те има само,
додето злото дреме,
и, щом си сътворено,
за спомен също си.
Предложи на поета
по шепа звезден прах,
наивника се сбръчка,
но я прие за срам
и ето днес със болка
плати за своя грях,
за славната си клетка,
в която влезе сам.
Подхвърли също дарба
в ковашките души
и в техните подкови
те вложиха сърце,
късмет не им донесе,
по-скоро ги рани,
днес вече от машини
металa се кове.
Със чистата си мисъл
към чуждите идеи
ще спра да обожавам
фалшиви красоти
и смисъл ще намеря,
дори за да възпея
как плюя във лицето
на гордост със цени.
И ето пак стихът ми
по-умен е от мен,
а аз съм го написал,
но как – и аз не знам;
поредното стъпало
към следващия ден
съдбата подиграва
със думата “голям”.

"Цветове"от The Phantom of the Opera

Kyle XY
Vesselin & Angel of Music

Стига вече ни хранят с боклуци,
за душата са нужни звезди
и магия красива от звуци,
за да стигнем небето с очи.

Аз съм клонинг и ти може би си
и свободни сме само в съня,
но дори с програмирани мисли
пак си струва да видим деня.

Всяко чувство е важно в живота,
всеки избор ни прави човек
и, макар да сме никой в потока,
аз пак искам да дишам до теб.

Няма нищо по-мило от хора,
що рисуват усмивка със глас
и се борят със нашата злоба
добротата, откривайки в нас,

затова нека Кайл да запазим,
па макар и екранна лъжа,
че без него, каквото да правим,
пуст и тъжен ще бъде света.

Най-красивият ми стих

Пред мен е най-красивият ми стих,
донесен ми в подарък от съдбата
с реалността, в която сам се скрих,
за да ни слива във едно ръката.

Със теб ще дирим цветове в дъгата,
ще бъдем в снимката на този свят,
летейки, ще се губим в небесата
и ще сме цяло, без да търсим враг.

Аз ще се крия, ти ще ме откриваш,
аз ще те паля, ти ще ме гориш,
в съня ще бъда нощем, щом заспиваш,
но винаги за мене ще цъфтиш.

Ще бъда пролет, ти ще бъдеш зима,
ще ставаш юни, аз ще ставам март,
но ще ни свързва общата ни рима
и, щом е нужно, ще се пишем пак.

Пред мен е най-красивият ми стих,
изпратен ми в подарък от съдбата,
но той ли - мен, аз - него ли открих,
че вече сам е страшно за душата.


ЧНГ 2009

Честита ни Нова година,
дано е щастлива за нас,
че девет е цифра красива,
щом иде с дванайстия час.

Дано тя дари ни с усмивки,
със много мечтана любов,
та дните да станат по-пивки
на всеки за обич готов.

Човек във човек да се вгледа,
да стисне ръката му с жар
и сам да прозре без беседа,
че чувства се вземат от дал.

Приятели нека сме всички,
сърцата ни с глас да творят,
та тъй да не сме безразлични,
към тез, що самотни днес спят.

Честита ни Нова година,
дано е прекрасна за нас
и нека сезонно я има
надеждата както в тоз час!


По "Котки" на А.Л. Уебър

Kой нощем събужда квартала,
в бунището кой все крещи,
облечен кой веч е със слава
да бъде звезда за звезди?!

Кой пее, когато не искаш,
и хвърля сърцето в екстаз,
кой сънено вечер сам стискаш,
щом в мрака тъгува на глас?!

Кой вижда във кражбата смисъл
и мисли че с туй е герой
и гордо се чувства орисан
да смята килера ти свой?!

Кой влака с усмивка командва
и мишките плаши навред,
кой дамите мило поканва
с „Госпожо, какъв тоалет!"

Кой има си име различно,
единствено в целия свят,
защото не може с безлично
духът му да бъде богат?!

Кой може да пипне безкрая,
да стигне мечтания рай
без нужда от „Служа" и „Зная"
и пак да е весел до край.

Кой с хората в мир веч живее,
а те го даряват с любов
кой в твоя дом някъде грее
и все за игри е готов.

„Кой?" може би вече се сещаш
навярно спи в твойте крака
и чака паничка гореща
със обич от твойта ръка.


Защо?

Момичета влюбени, защо си отивате,
добрите момчета, какво са без вас,
в самотните нощи, сами ли ще скитате,
сред своето его и късния час?

В сърцата ви черни намирате бъдеще,
с пороците грозни издигате рай,
обичате тези срамът ви предлагащи,
зарили глава в неизбежния край.

А имаше време, изпълнено с чувство,
за дружбата място под светло небе,
в което “любов” бе изящно изкуство -
картина от страсти във цветно море.

Сега си отивате, но ний ще тъгуваме,
запазили топлия спомен във нас,
и само във мислите пак ще целуваме,
тез устни прекрасни, дарени за власт.

Преводи на Angel of Music

Редове - Пърси Биш Шели

Щом пръсне се фенерът на парчета,
във прах се задушава светлината.
Щом с облаци забули се небето,
повяхва красотата на дъгата.
Щом на лютнята струните се скъсат,
от трелите им спомен не остава.
Щом устните веднъж замлъкнат,
гласът любим потъва във забрава.
И както звуци и лъчи умират,
щом счупят се фенерът и лютнята,
тъй и сърцето свойта песен спира,
когато онемяла е душата,
и само тъжни вопли то надава
като на вятър воя сред порутен дом
или рева свиреп на морска пяна -
за клетия удавник погребален гонг.
Щом две сърца врекат се в обич свята,
по-силното забравя първо любовта,
а другото остава да се мята
във ада на бездънната си самота.
Любов, защо ти, дето вечно жалиш,
че сме били тъй крехки всички хора,
от нас най-крехките без милост правиш
свой пристан, дом и после – смъртен одър?
Безумната им ярост ще те грабне
със силата на ураган вбесен,
а разумът им с тебе ще се гаври
като измамно слънце в зимен ден.
Гнездото ти ще рухне във пръстта
и ще останеш гола ти
за присмеха ехиден на света
сред сняг и ледени мъгли.

Пророк - А. С. Пушкин

От жажда на духа сломен,
се влачех в пясъците пусти
и ангел шестокрил над мен
на кръстопът един се спусна.
Със пръсти леки кат перце
докосна моето лице:
разкрих пророчески зеници
като изплашена орлица.
Ушите ми докосна той
и ги заля със звън и вой
и чух да тътнат небесата,
и ангелите да летят,
и морски твари да пълзят,
и сокът да тече в лозата.
Към мен наведе се във миг
и празнодумния език
изтръгна – и лукав, и грешен,
и жило мъдро на змия
захвърли в моята уста
с десница, в кръв що цяла беше.
Разсече моите гърди,
сърцето трепкащо извади
и въглен пръскащ огън жив
в отвора зейнал там постави.
Лежах кат труп безжизнен аз
и въззова ме Божи глас:
„Стани, пророк! Виж, чуй отново
и мойта воля изпълни:
по суша и вода със слово
човешките сърца гори!"

Христос воскресе! - Д. Мережковски

„Христос воскресе” пеят в храма,
но моята душа мълчи,
във кръв земята е обляна
и този химн днес пред олтара
тъй оскърбително звучи.
Сред нас ако е Бог и вижда
какъв е славният ни век,
как братът брат си ненавижда
и как е принизен човек
и чува в таз обител свята
„Христос воскресе” да звучи,
как би ридал Той пред тълпата
с горчиви кървави сълзи!

Вечернице - Джон Клеър

Вечернице, стопи се светлината
и тихо пада нежната роса
кат бисерни сълзи върху цветята,
а раят сякаш диша в теб сега.
Вечернице, нощта край нас се спуска
тъй лекичко и плавно кат дете,
което гръд повдига и отпуска,
когато нощ с деня се преплете.
Вечернице, притворените пъпки
сънуват върху влажната трева,
отпиваща роса на малки глътки,
а раят слязъл е на таз земя.
Вечернице, лъчите ти прекрасни
блещукат в небосвода и шептят
на скитника, поел по друми прашни,
че боговете пак ще ни простят.