четвъртък, 22 януари 2009 г.

"Цветове"от The Phantom of the Opera


Kyle XY
Vesselin & Angel of Music


Стига вече ни хранят с боклуци,
за душата са нужни звезди
и магия красива от звуци,
за да стигнем небето с очи.

Аз съм клонинг и ти може би си
и свободни сме само в съня,
но дори с програмирани мисли
пак си струва да видим деня.

Всяко чувство е важно в живота,
всеки избор ни прави човек
и, макар да сме никой в потока,
аз пак искам да дишам до теб.

Няма нищо по-мило от хора,
що рисуват усмивка със глас
и се борят със нашата злоба
добротата, откривайки в нас,

затова нека Кайл да запазим,
па макар и екранна лъжа,
че без него, каквото да правим,
пуст и тъжен ще бъде света.



Най-красивият ми стих

Пред мен е най-красивият ми стих,
донесен ми в подарък от съдбата
с реалността, в която сам се скрих,
за да ни слива във едно ръката.

Със теб ще дирим цветове в дъгата,
ще бъдем в снимката на този свят,
летейки, ще се губим в небесата
и ще сме цяло, без да търсим враг.

Аз ще се крия, ти ще ме откриваш,
аз ще те паля, ти ще ме гориш,
в съня ще бъда нощем, щом заспиваш,
но винаги за мене ще цъфтиш.

Ще бъда пролет, ти ще бъдеш зима,
ще ставаш юни, аз ще ставам март,
но ще ни свързва общата ни рима
и, щом е нужно, ще се пишем пак.

Пред мен е най-красивият ми стих,
изпратен ми в подарък от съдбата,
но той ли - мен, аз - него ли открих,
че вече сам е страшно за душата.


ЧНГ 2009

Честита ни Нова година,
дано е щастлива за нас,
че девет е цифра красива,
щом иде с дванайстия час.

Дано тя дари ни с усмивки,
със много мечтана любов,
та дните да станат по-пивки
на всеки за обич готов.

Човек във човек да се вгледа,
да стисне ръката му с жар
и сам да прозре без беседа,
че чувства се вземат от дал.

Приятели нека сме всички,
сърцата ни с глас да творят,
та тъй да не сме безразлични,
към тез, що самотни днес спят.

Честита ни Нова година,
дано е прекрасна за нас
и нека сезонно я има
надеждата както в тоз час!


По "Котки" на А.Л. Уебър

Kой нощем събужда квартала,
в бунището кой все крещи,
облечен кой веч е със слава
да бъде звезда за звезди?!

Кой пее, когато не искаш,
и хвърля сърцето в екстаз,
кой сънено вечер сам стискаш,
щом в мрака тъгува на глас?!

Кой вижда във кражбата смисъл
и мисли че с туй е герой
и гордо се чувства орисан
да смята килера ти свой?!

Кой влака с усмивка командва
и мишките плаши навред,
кой дамите мило поканва
с „Госпожо, какъв тоалет!"

Кой има си име различно,
единствено в целия свят,
защото не може с безлично
духът му да бъде богат?!

Кой може да пипне безкрая,
да стигне мечтания рай
без нужда от „Служа" и „Зная"
и пак да е весел до край.

Кой с хората в мир веч живее,
а те го даряват с любов
кой в твоя дом някъде грее
и все за игри е готов.

„Кой?" може би вече се сещаш
навярно спи в твойте крака
и чака паничка гореща
със обич от твойта ръка.


Защо?

Момичета влюбени, защо си отивате,
добрите момчета, какво са без вас,
в самотните нощи, сами ли ще скитате,
сред своето его и късния час?

В сърцата ви черни намирате бъдеще,
с пороците грозни издигате рай,
обичате тези срамът ви предлагащи,
зарили глава в неизбежния край.

А имаше време, изпълнено с чувство,
за дружбата място под светло небе,
в което “любов” бе изящно изкуство -
картина от страсти във цветно море.

Сега си отивате, но ний ще тъгуваме,
запазили топлия спомен във нас,
и само във мислите пак ще целуваме,
тез устни прекрасни, дарени за власт.

вторник, 22 юли 2008 г.

Преводи на Angel of Music











Редове - Пърси Биш Шели

Щом пръсне се фенерът на парчета,
във прах се задушава светлината.
Щом с облаци забули се небето,
повяхва красотата на дъгата.
Щом на лютнята струните се скъсат,
от трелите им спомен не остава.
Щом устните веднъж замлъкнат,
гласът любим потъва във забрава.
И както звуци и лъчи умират,
щом счупят се фенерът и лютнята,
тъй и сърцето свойта песен спира,
когато онемяла е душата,
и само тъжни вопли то надава
като на вятър воя сред порутен дом
или рева свиреп на морска пяна -
за клетия удавник погребален гонг.
Щом две сърца врекат се в обич свята,
по-силното забравя първо любовта,
а другото остава да се мята
във ада на бездънната си самота.
Любов, защо ти, дето вечно жалиш,
че сме били тъй крехки всички хора,
от нас най-крехките без милост правиш
свой пристан, дом и после – смъртен одър?
Безумната им ярост ще те грабне
със силата на ураган вбесен,
а разумът им с тебе ще се гаври
като измамно слънце в зимен ден.
Гнездото ти ще рухне във пръстта
и ще останеш гола ти
за присмеха ехиден на света
сред сняг и ледени мъгли.


Пророк - А. С. Пушкин

От жажда на духа сломен,
се влачех в пясъците пусти
и ангел шестокрил над мен
на кръстопът един се спусна.
Със пръсти леки кат перце
докосна моето лице:
разкрих пророчески зеници
като изплашена орлица.
Ушите ми докосна той
и ги заля със звън и вой
и чух да тътнат небесата,
и ангелите да летят,
и морски твари да пълзят,
и сокът да тече в лозата.
Към мен наведе се във миг
и празнодумния език
изтръгна – и лукав, и грешен,
и жило мъдро на змия
захвърли в моята уста
с десница, в кръв що цяла беше.
Разсече моите гърди,
сърцето трепкащо извади
и въглен пръскащ огън жив
в отвора зейнал там постави.
Лежах кат труп безжизнен аз
и въззова ме Божи глас:
„Стани, пророк! Виж, чуй отново
и мойта воля изпълни:
по суша и вода със слово
човешките сърца гори!"

Христос воскресе! - Д. Мережковски

„Христос воскресе” пеят в храма,
но моята душа мълчи,
във кръв земята е обляна
и този химн днес пред олтара
тъй оскърбително звучи.
Сред нас ако е Бог и вижда
какъв е славният ни век,
как братът брат си ненавижда
и как е принизен човек
и чува в таз обител свята
„Христос воскресе” да звучи,
как би ридал Той пред тълпата
с горчиви кървави сълзи!

Вечернице - Джон Клеър

Вечернице, стопи се светлината
и тихо пада нежната роса
кат бисерни сълзи върху цветята,
а раят сякаш диша в теб сега.
Вечернице, нощта край нас се спуска
тъй лекичко и плавно кат дете,
което гръд повдига и отпуска,
когато нощ с деня се преплете.
Вечернице, притворените пъпки
сънуват върху влажната трева,
отпиваща роса на малки глътки,
а раят слязъл е на таз земя.
Вечернице, лъчите ти прекрасни
блещукат в небосвода и шептят
на скитника, поел по друми прашни,
че боговете пак ще ни простят.

вторник, 15 юли 2008 г.

Цветове (поезия от The Phantom of the Opera)



Цветните хора

Високо в небето сред розови облаци
се крие народа на цветните хора,
приличат на нас далечните сродници,
но близки са само със Бога Природа.

Отварят очи с молитва към утрото,
закусват сълзички от нашия свят
и тъй осъзнават всичко зад чутото,
което ни кара да се чувстваме в ад.

Живеят във крепост от слънчеви мисли,
в която се влиза без вход и врата,
и пишат със ноти по празните листи,
които се губят, щом свърши мига.

Високо в небето са малките хора,
защото не вярват във края на днес,
а ние сме долу със нашата злоба
и даже на брата не казваме ” Влез!”


Сънят на мечките

Много болка във мене се крие
като просяк от хорски очи
и сърцето ми призрачно вие:
кой си ти, кой си ти, кой си ти?

Лоша дума подхвърлило времето
за приятел от негов другар,
а за мен са вината и бремето:
замълчал, замълчал, замълчал.

Цяла вечност на пътя на робството,
вярващ мир, че покой ще роди;
изоставил и себе си с родството,
пак сгреши, пак сгреши, пак сгреши!

Днес стоя със народа да пия
за това, що били сме преди,
а ми идва аз сам да се бия,
че се спи, че се спи, че се спи…



Дванадесет часът

Дванадесет часът на страховете -
стрелките преброяват сякаш нас,
нощта ни плаши, казвайки: "Заспете,
но ще събудя който искам аз!”

Измамна дрямка бавно ни наляга,
умората ни стисва за врата,
леглото сякаш почва да пропада
и се разтваря в капка тишина.

Започват танц със призраци стените,
показват ни във всеки сторен грях
и истината виждаме в лъжите,
кошмарът не признава звезден прах.

Дванадесет часът - да се замислим:
“Дали усмихнах някой този ден,
без срам ли легнах само с мисли чисти,
че утре може и да е без мен?”




Къде е тишината?


Дъждовен ден в очите сини,
душата в пламъци гори,
къде са планините диви
и волни моите мечти?
Красивото изчезва бързо,
природата се умори,
макар че още й е тъжно
за някогашните гори.
Изчезват тучните поляни
със мириса си на цветя,
пчеличките и дните млади,
щурецът също с песента.
Къде ли вече ще се къпят
калинките във утринта
и птиците къде ще мътят
при тоз недостиг на дърва?
Боли сърцето от миражи,
чрез химия ми е сънят,
отровен съм от идеали,
които нивга не разбрах.




До звездите (от Русенска опера)


Денят ви е сцена, а вие - звезди,
в които човекът да търси утеха,
родени да сгрявате наште души,
о, вий гласове не от тази планета!


Когато запейте, светът се върти
от чувствата в нас подобно декори
и вече не можем да бъдем сами
без вашто изкуство сред наште неволи.


За кратко сме всички с душа на един -
различни професии, вплетени в цяло,
ту птици във полет, ту роби на Рим,
но хора щастливи, че виждат във бяло.


И черното чезне дълбоко във нас,
а смисълът идва за кратко в очите,
привлечен от вашата огнена страст,
що хората праща в света на мечтите.


Бъдете щастливи и светла съдба
ви дават сърцата ни, пълни със вярност,
а с туй - и букети от свежи цветя,
дошли от душата към вас с благодарност!