Големите надежди

Големите надежди не умряха,

животът пак е вятър и мъгла

за сенките, които оцеляха

във търсене на обич сред прахта.



Ненужното отново е на мода,

командва чрез вселенската печал

над търсещите смисъла от Бога,

защото нямат собствен идеал.



Часовник стар тиктака равномерно,

залъгва някой, че го чака път,

а всъщност се е спрял и безметежно

е в нищото, където няма плът.



Големите надежди не умряха,

най-малките родиха се от тях

и ето че за смисъл пак запяха

изгубените призраци от страх.

Предизродно

Продавам се, купете ме, другари,

не искам много, някакви пари,

дори не питам нови или стари,

щом с тях ще преживея тези дни.

Продавам се, душата ми е ваша,

очаквам с радост да ми позвъни

представител на висшата ви раса

потомствено обучени крадци.

Продавам се, дори и за огризки,

отдавна се отрекох от света,

във който само хора с жълти книжки

все още вярват силно в честността.

Продавам се, купете ме, другари,

не искам вече светли бъднини,

а само да закуся със омари

веднъж поне наместо със лъжи!

Източни форми

******

Светът е добър,

помага на слабите

със бомбите си.

******

Човек е маска,

без която даже сам

не се познава.

Красота

Красотата я има за всички,

отворете очи за света,

всички вие сте приказни птички,

полетели към свойта душа!

Отворете сърцата си - камък,

разтопете със сълзи страха

и от него създайте си пламък,

за да стоплите свойте лица!

Разтопете се, сякаш ви няма,

осветете се с жива вода

от ръката на своята вяра

и открийте щастливи мига!

Осветете се, всичко е празно,

няма болка, щом няма живот,

но дори тъй не е маловажно

да обичаш без цел като Бог!

Вълшебството в нас

Вълшебството в нас
Angel of Music и Vesselin

Нощта къдрици тъмни разпилява,
наметнала воал от тишина,
и песен заклинание запява
за времето на цветната дъга.
Луната с пръсти сребърни изплита
вълшебен стих от падащи звезди
и със искрица от магия скрита
запалва огън в спящите души.
Брегът в прегръдката на морска пяна
сънува сън за утрешния ден,
когато слънце пак ще го огрява,
а мракът няма да е сътворен.
Зефирът чудни приказки разказва
за разцъфтели пролетни цветя
и нежно сините вълни погалва,
за да танцуват чак до сутринта.
А ние с теб с притихнали сърца
се радваме на приказния час
и, вдишвайки поредната мечта,
откриваме вълшебството във нас.

Огледален

Остаряло лице, от къде те познавам,

във теб има нещо далечно красиво,

което съм искал, дори обожавал,

но твърде различно, не толкова сиво.

Чертите ти – остри, а устните – свежи,

с по-стегната кожа и цвят във очите,

сърцето тъгува по чужди копнежи

в света на покоя, отминал със дните.

Кривиш се насреща, изглеждаш зловещо,

подобно дърво сред горяща гора,

създаден за огрев на време човешко,

поредната купчина прах след смъртта.

И днес пак ме мразиш, тъй както и вчера,

обиждайки краля, че носи глава,

нов образ, кажи ми, къде да намеря

за теб, огледално чуплива душа!

Парк "Живот"

Приятно е да се разходиш в парк „Живот”,

да се огледаш мислено в стъклата,

да видиш себе си през погледа на Бог –

прашинка само скрита сред тълпата.

Да си побъбриш с пушека край своя дом,

да ти разкаже как е трафикът в града,

а ти да кашляш, но да правиш пак поклон,

приел, че всичко е нормално на света.

На нов строеж усмивка нежна да дариш,

когато църква там преди стоеше,

да замълчиш, когато искаш да крещиш

и да забравиш как до вчера спеше.

В дърво да видиш просто дим в комините,

на нищо да не виждаш красотата,

с досада да поглеждаш към роднините

и да пресмяташ всичко по цената.

Приятно е да се разходиш в парка „Ров”,

а всичко в него вече да го няма,

за бъдеще велико тъй ще си готов –

тоз, който люби, той единствен страда.

Величие

Огледай се, величие,
във срокове и време,
недей лежа на лаври от мъртвите души,
че теб те има само,
додето злото дреме,
и, щом си сътворено,
за спомен също си.
Предложи на поета
по шепа звезден прах,
наивника се сбръчка,
но я прие за срам
и ето днес със болка
плати за своя грях,
за славната си клетка,
в която влезе сам.
Подхвърли също дарба
в ковашките души
и в техните подкови
те вложиха сърце,
късмет не им донесе,
по-скоро ги рани,
днес вече от машини
металa се кове.
Със чистата си мисъл
към чуждите идеи
ще спра да обожавам
фалшиви красоти
и смисъл ще намеря,
дори за да възпея
как плюя във лицето
на гордост със цени.
И ето пак стихът ми
по-умен е от мен,
а аз съм го написал,
но как – и аз не знам;
поредното стъпало
към следващия ден
съдбата подиграва
със думата “голям”.

"Цветове"от The Phantom of the Opera

Kyle XY
Vesselin & Angel of Music

Стига вече ни хранят с боклуци,
за душата са нужни звезди
и магия красива от звуци,
за да стигнем небето с очи.

Аз съм клонинг и ти може би си
и свободни сме само в съня,
но дори с програмирани мисли
пак си струва да видим деня.

Всяко чувство е важно в живота,
всеки избор ни прави човек
и, макар да сме никой в потока,
аз пак искам да дишам до теб.

Няма нищо по-мило от хора,
що рисуват усмивка със глас
и се борят със нашата злоба
добротата, откривайки в нас,

затова нека Кайл да запазим,
па макар и екранна лъжа,
че без него, каквото да правим,
пуст и тъжен ще бъде света.

Най-красивият ми стих

Пред мен е най-красивият ми стих,
донесен ми в подарък от съдбата
с реалността, в която сам се скрих,
за да ни слива във едно ръката.

Със теб ще дирим цветове в дъгата,
ще бъдем в снимката на този свят,
летейки, ще се губим в небесата
и ще сме цяло, без да търсим враг.

Аз ще се крия, ти ще ме откриваш,
аз ще те паля, ти ще ме гориш,
в съня ще бъда нощем, щом заспиваш,
но винаги за мене ще цъфтиш.

Ще бъда пролет, ти ще бъдеш зима,
ще ставаш юни, аз ще ставам март,
но ще ни свързва общата ни рима
и, щом е нужно, ще се пишем пак.

Пред мен е най-красивият ми стих,
изпратен ми в подарък от съдбата,
но той ли - мен, аз - него ли открих,
че вече сам е страшно за душата.


ЧНГ 2009

Честита ни Нова година,
дано е щастлива за нас,
че девет е цифра красива,
щом иде с дванайстия час.

Дано тя дари ни с усмивки,
със много мечтана любов,
та дните да станат по-пивки
на всеки за обич готов.

Човек във човек да се вгледа,
да стисне ръката му с жар
и сам да прозре без беседа,
че чувства се вземат от дал.

Приятели нека сме всички,
сърцата ни с глас да творят,
та тъй да не сме безразлични,
към тез, що самотни днес спят.

Честита ни Нова година,
дано е прекрасна за нас
и нека сезонно я има
надеждата както в тоз час!


По "Котки" на А.Л. Уебър

Kой нощем събужда квартала,
в бунището кой все крещи,
облечен кой веч е със слава
да бъде звезда за звезди?!

Кой пее, когато не искаш,
и хвърля сърцето в екстаз,
кой сънено вечер сам стискаш,
щом в мрака тъгува на глас?!

Кой вижда във кражбата смисъл
и мисли че с туй е герой
и гордо се чувства орисан
да смята килера ти свой?!

Кой влака с усмивка командва
и мишките плаши навред,
кой дамите мило поканва
с „Госпожо, какъв тоалет!"

Кой има си име различно,
единствено в целия свят,
защото не може с безлично
духът му да бъде богат?!

Кой може да пипне безкрая,
да стигне мечтания рай
без нужда от „Служа" и „Зная"
и пак да е весел до край.

Кой с хората в мир веч живее,
а те го даряват с любов
кой в твоя дом някъде грее
и все за игри е готов.

„Кой?" може би вече се сещаш
навярно спи в твойте крака
и чака паничка гореща
със обич от твойта ръка.


Защо?

Момичета влюбени, защо си отивате,
добрите момчета, какво са без вас,
в самотните нощи, сами ли ще скитате,
сред своето его и късния час?

В сърцата ви черни намирате бъдеще,
с пороците грозни издигате рай,
обичате тези срамът ви предлагащи,
зарили глава в неизбежния край.

А имаше време, изпълнено с чувство,
за дружбата място под светло небе,
в което “любов” бе изящно изкуство -
картина от страсти във цветно море.

Сега си отивате, но ний ще тъгуваме,
запазили топлия спомен във нас,
и само във мислите пак ще целуваме,
тез устни прекрасни, дарени за власт.

Преводи на Angel of Music

Редове - Пърси Биш Шели

Щом пръсне се фенерът на парчета,
във прах се задушава светлината.
Щом с облаци забули се небето,
повяхва красотата на дъгата.
Щом на лютнята струните се скъсат,
от трелите им спомен не остава.
Щом устните веднъж замлъкнат,
гласът любим потъва във забрава.
И както звуци и лъчи умират,
щом счупят се фенерът и лютнята,
тъй и сърцето свойта песен спира,
когато онемяла е душата,
и само тъжни вопли то надава
като на вятър воя сред порутен дом
или рева свиреп на морска пяна -
за клетия удавник погребален гонг.
Щом две сърца врекат се в обич свята,
по-силното забравя първо любовта,
а другото остава да се мята
във ада на бездънната си самота.
Любов, защо ти, дето вечно жалиш,
че сме били тъй крехки всички хора,
от нас най-крехките без милост правиш
свой пристан, дом и после – смъртен одър?
Безумната им ярост ще те грабне
със силата на ураган вбесен,
а разумът им с тебе ще се гаври
като измамно слънце в зимен ден.
Гнездото ти ще рухне във пръстта
и ще останеш гола ти
за присмеха ехиден на света
сред сняг и ледени мъгли.

Пророк - А. С. Пушкин

От жажда на духа сломен,
се влачех в пясъците пусти
и ангел шестокрил над мен
на кръстопът един се спусна.
Със пръсти леки кат перце
докосна моето лице:
разкрих пророчески зеници
като изплашена орлица.
Ушите ми докосна той
и ги заля със звън и вой
и чух да тътнат небесата,
и ангелите да летят,
и морски твари да пълзят,
и сокът да тече в лозата.
Към мен наведе се във миг
и празнодумния език
изтръгна – и лукав, и грешен,
и жило мъдро на змия
захвърли в моята уста
с десница, в кръв що цяла беше.
Разсече моите гърди,
сърцето трепкащо извади
и въглен пръскащ огън жив
в отвора зейнал там постави.
Лежах кат труп безжизнен аз
и въззова ме Божи глас:
„Стани, пророк! Виж, чуй отново
и мойта воля изпълни:
по суша и вода със слово
човешките сърца гори!"

Христос воскресе! - Д. Мережковски

„Христос воскресе” пеят в храма,
но моята душа мълчи,
във кръв земята е обляна
и този химн днес пред олтара
тъй оскърбително звучи.
Сред нас ако е Бог и вижда
какъв е славният ни век,
как братът брат си ненавижда
и как е принизен човек
и чува в таз обител свята
„Христос воскресе” да звучи,
как би ридал Той пред тълпата
с горчиви кървави сълзи!

Вечернице - Джон Клеър

Вечернице, стопи се светлината
и тихо пада нежната роса
кат бисерни сълзи върху цветята,
а раят сякаш диша в теб сега.
Вечернице, нощта край нас се спуска
тъй лекичко и плавно кат дете,
което гръд повдига и отпуска,
когато нощ с деня се преплете.
Вечернице, притворените пъпки
сънуват върху влажната трева,
отпиваща роса на малки глътки,
а раят слязъл е на таз земя.
Вечернице, лъчите ти прекрасни
блещукат в небосвода и шептят
на скитника, поел по друми прашни,
че боговете пак ще ни простят.

Цветове (поезия от The Phantom of the Opera)

Цветните хора

Високо в небето сред розови облаци
се крие народа на цветните хора,
приличат на нас далечните сродници,
но близки са само със Бога Природа.

Отварят очи с молитва към утрото,
закусват сълзички от нашия свят
и тъй осъзнават всичко зад чутото,
което ни кара да се чувстваме в ад.

Живеят във крепост от слънчеви мисли,
в която се влиза без вход и врата,
и пишат със ноти по празните листи,
които се губят, щом свърши мига.

Високо в небето са малките хора,
защото не вярват във края на днес,
а ние сме долу със нашата злоба
и даже на брата не казваме ” Влез!”

Сънят на мечките

Много болка във мене се крие
като просяк от хорски очи
и сърцето ми призрачно вие:
кой си ти, кой си ти, кой си ти?

Лоша дума подхвърлило времето
за приятел от негов другар,
а за мен са вината и бремето:
замълчал, замълчал, замълчал.

Цяла вечност на пътя на робството,
вярващ мир, че покой ще роди;
изоставил и себе си с родството,
пак сгреши, пак сгреши, пак сгреши!

Днес стоя със народа да пия
за това, що били сме преди,
а ми идва аз сам да се бия,
че се спи, че се спи, че се спи…

Дванадесет часът

Дванадесет часът на страховете -
стрелките преброяват сякаш нас,
нощта ни плаши, казвайки: "Заспете,
но ще събудя който искам аз!”

Измамна дрямка бавно ни наляга,
умората ни стисва за врата,
леглото сякаш почва да пропада
и се разтваря в капка тишина.

Започват танц със призраци стените,
показват ни във всеки сторен грях
и истината виждаме в лъжите,
кошмарът не признава звезден прах.

Дванадесет часът - да се замислим:
“Дали усмихнах някой този ден,
без срам ли легнах само с мисли чисти,
че утре може и да е без мен?”

Къде е тишината?

Дъждовен ден в очите сини,

душата в пламъци гори,

къде са планините диви

и волни моите мечти?

Красивото изчезва бързо,

природата се умори,

макар че още й е тъжно

за някогашните гори.

Изчезват тучните поляни

със мириса си на цветя,

пчеличките и дните млади,

щурецът също с песента.

Къде ли вече ще се къпят

калинките във утринта

и птиците къде ще мътят

при тоз недостиг на дърва?

Боли сърцето от миражи,

чрез химия ми е сънят,

отровен съм от идеали,

които нивга не разбрах.

До звездите (от Русенска опера)

Денят ви е сцена, а вие - звезди,

в които човекът да търси утеха,

родени да сгрявате наште души,

о, вий гласове не от тази планета!

Когато запейте, светът се върти

от чувствата в нас подобно декори

и вече не можем да бъдем сами

без вашто изкуство сред наште неволи.

За кратко сме всички с душа на един -

различни професии, вплетени в цяло,

ту птици във полет, ту роби на Рим,

но хора щастливи, че виждат във бяло.

И черното чезне дълбоко във нас,

а смисълът идва за кратко в очите,

привлечен от вашата огнена страст,

що хората праща в света на мечтите.

Бъдете щастливи и светла съдба

ви дават сърцата ни, пълни със вярност,

а с туй - и букети от свежи цветя,

дошли от душата към вас с благодарност!

Преводи на Angel of Music

Музиката на нощта - Чарлз Харт & Ричард Стилгоу

Тихо здрачът в теб сега нахлува,
във ума фантазии рисува.
Плахо сетивата предават се на мрака...

Нежно, леко пада нощ вълшебна,
чуй я, виж я – чувствена, неземна.
Лик ти извърни от измамните лъчи,
изгаси светлика леден на деня
и слушай музиката на нощта!
Затвори ти очи и със съня литни,
забрави вчерашния си живот!
Затвори ти очи, дух извиси,
заживей както никога преди!
Ловко, бързо песента те грабва,
в чувства, в мисли тайно се прокрадва.
Разума приспи, на страстта се покори
и не се плаши от тази тъмнина,
а следвай музиката на нощта!
Към нов свят със мечтите си без страх тръгни,
остави спомените стари тук!
Отправи дух към ярките звезди,
само тъй ще бъдеш моя ти!
Плавно, бавно теб нощта обгръща,
с длани, с поглед жадно те поглъща.
Сън ще те плени, мрака в теб ще подчини
пак на музиката моя на мощта –
мощта на музиката на нощта!

.....
Само ти ще й дадеш крила,
пей за музиката на нощта!

На А.П. Керн - А.С. Пушкин

.

Аз помня онзи миг вълшебен:
пред мен изплува твоят лик –
видение от сън неземен,
на красотата образ жив.

Сред мъки, в хаос безнадежден,
терзан от шумна суета,
припомнях си гласа ти нежен
и милите черти в съня.

На дните вятърът метежен
разпръсна прежните мечти:
забравих аз гласа ти нежен
и твойте ангелски черти.

Безшумно, в мрачно заточение
течеше празният живот
край мен без бог, без вдъхновение,
без смях, без сълзи, без любов.

Но свърши се кошмарът леден:
отново зърнах твоя лик –
видение от сън неземен,
на красотата образ жив.

Душата ми обзе вълнение
и заживяха нов живот
у мен и бог, и вдъхновение,
и смях, и сълзи, и любов.

Не наранява истинската обич - Ленърд Коен

.

Тъй както белег нивга не оставя
мъглата върху черните поля,
тъй тялото ми твоето ще гали
без да остави върху теб следа.
През тъмните прозорци се промъкват
децата вътре и излизат пак
като стрели изстреляни наслуки.
Като вериги, плетени от сняг,
не наранява истинската обич,
щом двама слеем във едно души,
и във прегръдките си се разтворим
като звезди сред слънчеви лъчи.
Тъй както си почива лист откъснат
на вятъра на силните крила,
тъй ти глава на скута ми отпускаш,
а аз ръка – на твоята коса.
И както нощите, що не умират,
дори луната да не свети веч,
сърцата наши не ще спрат да бият
дори един от нас да е далеч.

Къща на скалата - Луис МакНийс

Там вътре – задушлива миризма на газениче.
Отвън – блещукащ фар над необятното море.
Там вътре – вой на вятър. Отвън – самият вятър.
Там вътре – ключ изгубен и заключено сърце.

Отвън – мраз, празнота, сирена. Там вътре – мъж,
открил със болка, че в тялото му вледенява се кръвта,
а слепите стрелки се движат все по-шумно и по-бързо.
Отвън – бъбриви приливи, под взора на смълчаната луна.

Там вътре – родово проклятие ведно с благословия.
Безкрайна пустош под безкрайния небесен свод – отвън.
Там вътре – мъж, преследващ упорито свойте цели,
несвързано на себе си говори в неспокоен сън.

На Мери - Лорд Байрон
(при получаване на портрета й)

Туй бледо копие на прелестите твои
(макар шедьовър в тленното изкуство)
страха, сковал сърцето ми, във миг прогони
и за живот пробуди всяко чувство.

Аз виждам, ето тука, тез къдрици златни,
що сипят се по белия ти лоб,
и устните, зарад които безвъзвратно
превърнах се на Красотата в роб.

A тук – о, не! онез очи съзирам,
в които на небето синьото пламти
по начин, който никой във всемира
не притежава дарбата да претвори.

И уж цветът е същият, а не откривам
във погледа ти нежните лъчи
и нийде блясъка лазурен не намирам
на лунен сърп сред морските вълни.

О, сладко копие, макар и без душа
и сетива, за мене пò си ценно ти
от всяка друга жива форма на света
освен онази, дето теб ми подари.

До моето сърце те сложи близо тя,
изпълнена със страх и със печал,
без да съзнава всъщност, че над мен властта
ликът й веч отдавна е вземал.

Утеха ще ми носи той във бурни дни,
ще ме спасява в миговете на позор,
а в сетния ми час от моите очи
ще отнесе последния ми нежен взор.

Поезия от The Phantom of the Opera (Веселин Веселинов)

Добро утро

.
Поредно утро в бляскави доспехи
се спуска бавно, нежно над града,
а Слънчо сякаш вечно ще ни свети,
за да ни пее песен с лъч от светлина.
Събужда се живота със сърцата
за следващ пир - душевна красота,
и лебедът танцува със децата
във своя опит да даряват топлина.
Пореден ден отново запламтява
в усмивка на любима към любим,
а стъпките им сякаш засияват
след сливане на двама във един.
Шумът избухва като топла рима,
възпяваща красивото във нас,
и всеки страх във вчера си отива
в забравата на миналия час.
Поредно утро с бляскави доспехи
пристига бавно сред магичен свят
на принцове и техните принцеси,
които нежни думи тихо си шептят.

Вземете си

Вземете си цветчета от дъгата,
във мрака те усмивка да ви дават,
когато вън я няма светлината,
те само ще са с вас и ще помагат.
Сложете си и цвете във сърцето,
пияно от любов да бъде вечно,
че мирисът му блян е на небето,
където няма твърдо, нито течно.
Морето нека силно ви вълнува,
живота превърнете в нежен бриз,
различното безкрай да ви рисува,
описвайки ви в новия си стих.
Хванете си и слънчевото зайче –
приятелче през дългата ви нощ,
защото то е само туй, което знайте,
а и не вярва, че е някой лош.
Вземете си от всичко под небето,
че утрото е винаги въпрос,
и сигурно е само туй, което
ще дойде даже да не си готов.

Пукнатата ваза

Кошмарно е да мислиш за миналите дни,
потънал във разруха сред жалки старини,
да чакаш чужда милост от нови времена
и някой щом почука, да бягаш за ключа.

Когато те потърсят от жалост, че си сам,
да плачеш без утеха защо ли си живял
и всеки да приказва за някакъв си смисъл,
а всъщност във сърцето да бъде те отписал.

Не искам да ме мачка съдба така жестока,
затуй и ще захвърля душата на порока,
щом трябва да ме има в безсмисления ад,
ще трябва да си взема от всичко в този свят.

Пътеката е дълга, а времето тъй кратко,
в усмивка на любима отпивайки по малко,
от всяка радост вчера във себе си ще пазя
и цветето ще бъда във пукнатата ваза.

Беше време

Беше време на радост в душата,
във душата ми огън гореше,
да, гореше, но някога беше,
беше друга тогава съдбата.

Там далече оставих надежда,
a с надеждата – своята вяра,
вяра имах , но вече я няма,
няма истина мен да поглежда.

Остарявах в света на лъжата
и в лъжата си търсех утеха,
в таз утеха намерих успеха,
но с успеха платих и цената.

Нейде нявга залюбих цветята,
но цветята забравиха мене,
и на мене нарекоха племе –
племе с име “Носи си вината!”.

Червеят на отчаянието

Когато червеят на отчаянието те гризе
и в самотата си се срещаш с чужда жлъч,
не виждаш смисъла да си под синьото небе
и губиш вяра, че е ценна всяка хорска глъч.

Навсякъде безсмислие без срок сред суета
с усмивката си сбръчкващо завинаги лицата,
създава ни реалностите, скрити във мъгла:
дори и “той” понякога открива “тя” в душата.

Вината властва като господарка на деня,
погубва жертвата, която лесно се прекланя,
подлъгва слабите с подарък – дяволска душа,
и времето за тях завинаги ще се повтаря.

Сезоните се сменят, кръговратът все е тук
и пак в напразни опити живота покорява,
самотният намерил стар, но сбъркан, път,
дори не пита трябва ли да продължава.

Не се търсете, никой в бъдещето няма,
ненужно съжаляваме за стари грешки,
родени сме със болка във сърце и рана
от много палени за наше здраве свещи.